Мениджмънт чеклист: 8 съвета за личен успех

В наши дни, практическото мислене е по-важно от всякога. Не случайно думата мениджмънт (management) идва от латинските „manus” – ръка и „agere” – да водиш за ръка. В бизнес ежедневието решителността, куражът и гъвкавостта често имат по-голямо значение от големите визии и решенията, които гарантират 100% успех.

Когато става въпрос за управление, има изобилие от сложни стратегии и дългосрочни визии. Често обаче това, което се оказва ключово за успеха или провала е умението да превърнеш теорията в практика, т.е. всекидневната работа. В бизнес ежедневието, здравият разум, увереността, решителността и смелостта (например да признаем грешките си) са не по-малко важни от техническите познания.
„Тези, които подхождат към мениджмънта с практическо мислене, определено имат предимство в днешния бързо променящ се свят“, казва д-р Астрид Клайнханс-Роле, управляващ директор на WU Executive Academy. Мениджърите не трябва да се боят да внесат своята личност, дори и малките си недостатъците си, в работата.

Основавайки се на своя значителен опит в работата с международни ръководни кадри и бизнеси, опериращи в световен мащаб, управляващият директор на WU Executive Academy д-р Астрид Клайнханс-Роле състави следния списък, за да ви помогне да постигнете дългосрочен успех в управлението:

1. Обвържете визията с благоприятна среда, за да я превърнете в реалност.
В повечето компании има невероятно богатство от идеи и визии. Въпреки това, мениджмънтът трябва да има едно наум – великите идеи сами по себе си са безполезни. Освен тях, трябва да създадете и благоприятна среда, която да спомогне за превръщането им в реалност. Трансформацията и промяната не могат да се случат докато не направите място както за визията, така и за нейното осъществяване. В този смисъл, от полза е да се задават правилните въпроси: Какви ресурси трябва да осигуря? Позволяват ли нашите вътрешни структури и корпоративната ни култура такива промени? Къде е фокусът и кои са нашите приоритети? По отношение на комуникацията – има ли ясно разпределение на ролите? И способни ли сме да достигнем до клиентите, или вървим в грешна посока?
2. Вземане на решения, вземане на решения и пак вземане на решения.
Предвид богатството от наличните днес данни и сложните взаимозависимости, може да се изкушите да отделите повече от необходимото време, когато става въпрос за вземане на решения. Но наистина ли е добра идея да губите няколко дни или дори седмици, преди да решите какво да правите? Съществуват научни доказателства, че през последните години интуицията е добила ключово значение при вземането на решения – именно защото светът на бизнеса е станал по-сложен.
3. Премини от микро управление към макро управление.
Всички знаем колко е приятно чувството, когато в края на деня си тръгвате от офиса, прегледали всички имейли и успели да отметнете по-голямата част от задачите си. В дългосрочен план обаче, това ще се окаже грешна стратегия, тъй като никога няма да излезете от сферата на микро управлението. Когато става дума за постигането на ръководен успех е много по-важно да се вземат правилните за компанията стратегически решения, да се въздържаме от това да се месим в работата на другите и да оставим склонността да се вглъбяваме в детайлите зад гърба си.
4. Намалете егото си.
Отмина времето на обаятелните корпоративни директори, надарени с двойно по-голяма от необходимото самоувереност. Успехът неизменно е сборът от това, което хората постигат като екип. Следователно, мениджърите трябва да започнат със себе си: управлението не се свежда до спечелването на лични ползи, а до това да се гарантира, че всеки, който допринесе дори малко за успеха, ще бъде оценен. Това е първата стъпка към смислена промяна. Така че, винаги вземайте предвид мнението на останалите, умейте да цените трудът им и не се колебайте да делегирате.
5. Не всичко трябва да е перфектно.
На теория една стратегия ще бъде приложена съвършено – но само на теория. Тези които се заравят в детайлите и преследват целите докато не ги постигнат с точност до стотната правят живота си и този на останалите ненужно сложен. При постигането на управленски успех, понякога е по-добре да не преследваме абсолютното съвършенство. „Да не се налага непрекъснато да се доказвате като перфекционисти може също да се окаже полезно, когато ръководите служителите си“, казва Клайнханс-Роле.
6. Грешките не са проблем.
При условие, че правите правилните грешки. С други думи, грешките, които ви позволяват да научите важни уроци, а не онези допуснати поради невнимание. Може да звучи странно, но правенето на грешки е задължително условия за успешен мениджмънт. Според д-р Клайнханс–Роле, „ако научите нещо от грешките си, ще станете по-добри. Освен това, като се има предвид, че днешният бизнес свят се развиват бързо, се налага непрекъснато да изпробвате нови подходи и когато е необходимо – да правите промени. В този смисъл всичко се свежда до бързото създаване на прототипи.“ Мнозина успешни мениджъри и предприемачи са живото доказателство, че провалът – както в малък, така и в голям мащаб – е неразделна част от играта и ви прави по-добри.
7. Излезте от зоната си на комфорт.
Навиците и рутината могат да бъдат примамливи. Все пак те създават усещането, че държим нещата под контрол в забързаното бизнес ежедневие. Но ако никога не излизате от зоната си на комфорт, рискувате да бъдете извадени принудително от нея доста бързо. Дигитализацията обръща надолу с главата все повече и повече бизнес модели – и много фирми се провалят, защото ръководството не желае да промени себе си и компанията. За това бъдете проактивни и експериментирайте с непознатото.
8. Заобикалянето със сродни хора не е най-добрата стратегия.
„Когато чуя за този подход се сещам за мой приятел“, казва др. Клайнханс-Роле. „Той е предприемач в много области и е невероятно успешен в това, което прави. Неговата философия е: Не се заобикаляй с хора, които са като теб, а с такива, които могат да вършат нещата по-добре от теб, или да правят нещо, което ти самият не можеш да направиш. Неговата сила е да види „голямата картина“, да идентифицира възможности и да се възползва от тях.“ Това обаче не е нещо, което постигаш сам; то изисква екип, в който всеки използва своите индивидуални силни страни и умения в полза на останалите.