Концерт на „Аcoustic Trio 3000” със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна на 6 декември

На 6 декември от 19.00 ч. на Основна сцена на Варненския театър „Аcoustic Trio 3000”, съставено от великолепните български китаристи Иван Лечев, Веселин Койчев и Цветан Недялков, ще представи своя първи, изключително успешен албум „Yo Ho”, заедно със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, под диригентството на Красимир Къшев. Автори на пиесите са Цветан Недялков и Веселин Койчев, а симфоничните оркестрации са дело на Владимир Джамбазов, Тодор Герджиков и Красимир Къшев.

През април тази година албумът „Yo Ho” бе номиниран в САЩ и получи престижната награда „Най-добър акустичен албум 2011” от Американската фондация Indie Acoustic в раздела „Инструментална музика”.

„Аcoustic Trio 3000” показа новия музикален вкус. Най-после България има своя атакуваща китарна формация с тримата наши, несъмнено най-виртуозни, китаристи Иван Лечев, Цветан Недялков и Веселин Койчев. Да се пише за тяхната музика e не просто изкушение. Тя така завладява, че думите остават бледи, безсилни да изразят впечатлението на публиката. Те раздиплят класиката на рок, джаз, фламенко и етно. Правят го със завидно удоволствие. Харизмата им завладява, заразява и пристрастява и тях, и зрителя към китарата”, възторжено оценява музикалното явление Евелина Здравкова.

„Yo Ho” е един чудесен, съвременен и удивително добре осъществен български музикален продукт. Той е изготвен от трима от най-добрите родни властелини на китарата, които без напрежение и с елегантност се разхождат из необятните територии на музиката – от уърлд, фламенко и джаз до български фолклор”, добавя Боян Стойчев и предлага своя пространен анализ на творбите, които триото ще представи, след концерта в Стара Загора, и пред варненската публика:

„Няма начин да се подмине албум, на чиято корица стоят имена като Иван Лечев (ФСБ), Цветан Недялков (Ку-Ку Бенд) и Веселин Койчев (Бели, Зелени, Червени). Дебютният диск „Yo Ho“ на триото именити родни китаристи излиза под марката „Аcoustic Trio 3000” и е аудио привилегия за сетивата на слушателите, ценящи изпълнители като Ал Ди Меола, Джон Маклафлин и Пако Де Лусия, въобще емоционална музика от рода на фламенкото, в съчетание с неповторимия български фолклор и американски джаз. Час и нещо време неусетно отлитат при всеки прочит на осемте композиции на триото. Всяка една от шестте собствени композиции на Веселин Койчев и двете му преработки на народната песен „Подзим съм, мале“ и на неостаряващата мелодия на Зекуиня де Абреу „Тико Тико”, навлизат – въпреки фламенко основата – в териториите на стилове като уърлд, джаз, фюжън, боса нова, латин, клонят дори към класиката с едно намигащо око – „Beethoven“. Доловимите ясни заигравки с традиционната родна фолклорна музика в „Banishora Forever“ и в преаранжираната от Веселин Койчев народна песен „Подзим съм, мале“ дават на по-чувствените натури приятно учестен бийт на сърдечния мускул плюс осигурено настръхване на кожата.

Първата композиция „Accoustic Song“ на Цветан Недялков, оркестрация Тодор Герджиков, звучи светло и красиво. Темата на пиесата има песенна мелодика, изложена в унисон и последователно повтаряща се от двете партниращи си китари и цигулката. Хармоничната структура на основния мотив съпоставя доминантова надстройка на акордите, звучаща едновременно с тоническата им база. Смелото боравене на автора с чувствителните тонове на ре мажорната тоналност не създава чувството за дисонанс, а напротив – за устойчив тонически нонакорд, украсен с развити красиви мелодични трели. В схемата на импровизациите авторът използва при разработката същата хармонична структура, като тази на основната тема. В края сякаш естествено се налага един често срещан похват в джазовата музика – внасяне на нов тематизъм чрез цитат от популярни джазови мелодии, последван от кратки сола в диалогичен стил (въпроси и отговори). Използваният цитат е част от популярната песен „On Brodway” на американския китарист и певец George Benson. В получилите се диалози мелодическото и ритмическо развитие на музикалните фрази се подсказва от първия импровизиращ и се доразвива от следващия солист. Така се създава непрекъснато нарастващ кръг от нови идеи и впечатляващо богат музикален обмен между партниращите си импровизатори. Всичко това прераства в главозамайваща музикална инвенция, която достига чрез изпълнителите до публиката и въздейства спонтанно и силно емоционално.

Един от фаворитите в концерта е „Banishora Forever“ – музика Цветан Недялков, оркестрация Владимир Джамбазов. Това е една сериозна пиеса, с обилен фламенко привкус, силно напомняща Ди Меола – Маклафлин – Де Лусия, която започва с остро встъпваща гореща моторика на бравурни унисонни пасажи. На този фон контрастира бавната, но пламтяща от емоция мелодия на основната тема, в чийто финал естествен завършек би бил драматичен фламенко пасаж. Тук авторът ни изненадва с нетрадиционното си решение да замени фламенко мелодията със също толкова динамична българска фолклорна мелодия, базирана на ладовата основа на фригийския мажор от основната тема, но разработена в българска звучност и с характерни за народната ни музика украшения. И разбира се сърцето подскача от тези успешно вградени български фолклорни интонации, умело разположени в происпанския китарен модел.

Пиесата „Beethoven“ – музика Цветан Недялков, оркестрация Красимир Къшев, прави емоционална препратка и лек реверанс към „Лунната Соната” на Бетовен, но това в никакъв случай не може да засенчи джаз стилистиката, преобладаваща в тази композиция. Интродукцията започва леко мрачно, с мъгливи трепети, а основната й тема много често се повтаря. Това е направено съзнателно от автора, за да внуши чувство на неизживяна тъга. Хармоничната схема на разработката взаимства прогресии от схемата на познатата джаз тема „Spain” на Чък Кърия, но настроението и темпото са съвсем различни. Активното участие на цигулката и допълващите тематичната постройка испански виртуозни унисонни пасажи я освежават и сполучливо разнообразяват палитрата на музикалната картина, като я доближават до границите на класическата музика. Това усещане се подсилва от плътния и красив звук на симфоничния щрайх, който се смесва с акустичния напев на китарите и придава одухотворени краски в цялата обаятелна музикална реалност.
Включването на втория инструмент на Иван Лечев (наред с китарата му) чудесно разнообразява звуковия тепих, както например това става и в богатата на настроения, теми и пластове „Gang“ и е много точно дозирано в общата музикална концепция на триото. Участието на цигулката предизвиква определено леки реминисценции с прогресив рок отците Канзас още от първата композиция „Accoustic Song“.

„Подзим съм, мале“ – преработката на родопската народна песен е направена от Веселин Койчев, на базата на песен, изпята му от Милена Караджова. Койчев прави преработката без да е слушал оригинала. В крайна сметка се получава музика, която няма много общо с автентичната песен от изпълнението на Радка Кушлева, но е изключително красива и звучи много български. Впоследствие авторът преработва пиесата през 2009 г. като добавя китарни джазови рифове, които триото изпълнява в унисон. Така пиесата е записана в албума „Yo Ho”, а оркестрацията за симфоничен оркестър е направена през 2011 г. от Красимир Къшев. Темата върви елегично и чувствено, плува в красиво разположената хармонична постройка и завършва с изненадващо хармонично разрешение. Много жива и изразителна, тя е построена в характерната за родопите минорна пентатоника. Рифовите мотиви и солата са направени в еолийска и блус скала, съдържащи в структурата си минорната пентатоника. Използването на акорди в паралелни тоналности позволява поддържането на диатонична структура при импровизацията и модална ладова и акордова замяна (модален интерчейндж), което обогатява тоналните наклонения като разширява кръгозора на модалното мислене и открива нови хоризонти на импровизационната фантазия.

Композицията „Bossa Nova“ – музика Цветан Недялков оркестрация Тодор Герджиков, е чувствена, въздействаща и лирична. Ритъмът Bossa Nova е съвместен с този на фламенкото. Темата отново е допълнена и обогатена с китарни рифове, както в повечето пиеси на китарното трио, превръщащо този похват в запазена марка за музиката на тези прекрасни изпълнители. След осноовните сола на трите китари следват диалози между тях, които прерастват в един групов, общ китарен хорус. Тук е моментът да бъдат демонстрирани техническите умения и музикалната инвенция на изпълнителите. В общия хорус се преплитат интересни полифонични линии, получени от съвместното музициране, последвани от голямо динамично и емоционално изграждане. Фламенко мелодиката и използването на елементи и техники от испанската музика е в хармония с познатите реминисценции от световната джаз музика.

„Gang“ – музика Цветан Недялков, оркестрация Красимир Къшев, е някаква симбиоза от средиземноморска наивност, дълбоко прикрита родна фолклорна тематика и фламенко фантазии, сред които далечните индо мотиви спокойно си пробиват път. Ритмите залитат към неизменната страст на латиното и фламенкото, потопяват се в меланхолията на индийската философия, смесват радост и тъга чрез темброви нюанси в латино пулсациии, добавят щипка афро екзотика и арабски привкус. Само големи, много големи музиканти могат да удържат целия този карнавал от настроения и етно цветове в тоналността на джаза и уърлд фюжъна и да вплетат по безапелационен начин себе си вътре в океана от звуци и настроения. Отново трябва да се отбележи, че включването на цигулката пълни картината с плътни пластове и одушевява музикалната материя.

Композицията „Bugs“ – музика Веселин Койчев оркестрация Тодор Герджиков, е написана специално за албума „Йо-хо”. Това е ефектна пиеса със състезателен характер, заради надпреварващите се три китари, от които никоя не може да се окаже в позиция на надмощие. Темата е инспирирана, стилово и интонационно от пиесата на Mike Stern „Odds and Events”, като ефекта на преплитане на трите линии, от които две са диалогично независими самостоятелни мелодични движения, съпоставени с трето самостоятелно звучащо движение в баса. При тяхното едновременно експониране се получава чувството за едно неспирно непрестанно движение на материални обекти (буболечки), което продължава и в разработката на пиесата, и в импровизациите, където трите китари импровизират едновременно. Импровизациите са издържани в стила на стандартния мейнстрийм джаз в суингов ритъм и в стандартна блус хармония. Това е единствената авторска пиеса на триото, която не обръща поглед към жанра фламенко, а по-скоро към джаза, блуса и рок джаза и с това освежава и разнообразява общия саунд на триото в неговите изпълнения по време на концерта.

”Тико Тико” – музика Зекуиня де Абреу, преработка Веселин Койчев, оркестрация Владимир Джамбазов, е една неостаряваща и много ефектна творба, изпълнявана по един витртуозен начин от тримата музиканти. Пиесата носи свеж аромат от миналото и приповдига доброто настроение на аудиторията. Тя има танцов характер и пленителен латино ритъм. Освен основните три части, Веселин Койчев добавя още две нови части: четвъртатачаст е разработка на Надя Косинская от Китарен квартет „Фортисимо”, а последната пета част е композирана от Веселин Койчев и носи отново елементите на виртуозност с бравурни мелодични пасажи, затвърждавайки наложилата се вече тенденция за изпълнение на унисонни рифове и музикални вметки в музиката на триото. Това внася емоция, възбуда и напрежение в края на концерта, които се подсилват от наелектризиращото усилване на темпото във финала на пиесата, водещо до екзалтация.”